29 abr 2009, 20:20

Рожден ден (горещо)

  Poesía
1.3K 0 4

Сред поредните свещи, които догарят,

оранжево-бели, досущ като тен,

ръцете ти светли подарък разтваряха,

дар за рождения ден.

А сгушен в теб и от радост погълнат,

в ухото ти шепнех поредната проповед,

и бе ти китара, а аз галех струните,

целувка... а после "честито" кат заповед.

И звездите настлаха небесните рифове,

положих те нежно красива във ваната

и търсех с езика си нежно извивката,

потъваща в мен и горещата пяна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...