Сред поредните свещи, които догарят,
оранжево-бели, досущ като тен,
ръцете ти светли подарък разтваряха,
дар за рождения ден.
А сгушен в теб и от радост погълнат,
в ухото ти шепнех поредната проповед,
и бе ти китара, а аз галех струните,
целувка... а после "честито" кат заповед.
И звездите настлаха небесните рифове,
положих те нежно красива във ваната
и търсех с езика си нежно извивката,
потъваща в мен и горещата пяна...
© Димитър Димчев All rights reserved.