Душата ми политна към простора,
докосната от светъл херувим.
Как исках да прегърна всички хора
във този миг за мен незабравим!...
Със слънчев лъч денят ми възвести,
погали ме с милувката си свята.
И в този миг проплака, дъще, ти,
поела първи полъх на земята.
Над мене гълъб тихо излетя,
вестта с криле написа на небето;
прегърнах силно своята жена,
дарила ме с най-святото - детето!
Камбаните на църквата запяха
и аз забравил всякаква тревога,
за твоето свещено Рождество
прекланям се пред Майката на Бог!
11.07.2018 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados
Разтърси ме... и ме разплака...
Благодаря ти от сърце!
((( )))