11 dic 2019, 7:53

Рождество

  Poesía
1.4K 1 0

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.

 

В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.

 

Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.

 

Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.

 

Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.

 

Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.

 

Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.

 

И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Михайлова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...