Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.
В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.
Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.
Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.
Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.
Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.
Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.
И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.
© Ангелина Михайлова Todos los derechos reservados