Dec 11, 2019, 7:53 AM

Рождество

  Poetry
1.4K 1 0

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.

 

В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.

 

Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.

 

Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.

 

Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.

 

Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.

 

Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.

 

И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Михайлова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...