11.12.2019 г., 7:53

Рождество

1.4K 1 0

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.

 

В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.

 

Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.

 

Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.

 

Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.

 

Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.

 

Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.

 

И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...