Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.

В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.

Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.

Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.

Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.

Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.

Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.

И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.