11.12.2019 г., 7:53

Рождество

1.4K 1 0

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.

 

В свойта бяла одежда
Земята изглежда
чудно, неземно красива.

 

Кръгла, златна Луна
на небесна софра
грей като житена питка.

 

Рой звездици в нощта,
като росни цветя,
свиват за празника китка.

 

Пред иконата свята,
с молитва в душата,
Рождество всеки почита.

 

Пее ангелски хор,
от небесен простор
химн най-тържествен долита.

 

Господ слиза във плът
да покаже Той път,
път към светли висини.

 

И с благия Си зов
за братство и любов
душите ни да възкреси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...