13 dic 2009, 23:19

Рождество и три бели рози - участие в Трети Коледен Творчески фестивал

  Poesía
632 0 5

                                      Рождество и три бели  рози

 

                                                                      “... ето, благовестя ви голяма  радост,

                                                                       която ще бъде за всички човеци,

                                                                        защото днес в града ви се роди

                                                                         Давидов Спасител, който е

                                                                             Христос Господ.”

                                                                                                 евангелие от Лука

 

 

Творци от Твореца - във храма божествен.

Блестят полилеи и свещи горят.

Роди се Иисус. Велик и естествен.

Душите от святост и милост трептят.

 

Роди се Христос и камбаните бият...

Пробужда, разтърсва гласът им блажен.

Тамян благовонно на струйки се вие.

Възторжен ликува светът сътворен.

 

Пристъпвам безшумно. Три рози бели

със панделка бяла. Невинни и росни.

И с благовейност - от мисли към Теб,

мой Боже, поели. Да Те докоснат…

 

Оставям ги с трепет. Иконата свята

с лика Ти човешки искри от любов.

Чрез Тебе Небето се свързва с Земята,

за да пребъде Заветът Ти нов.

 

Дар скромен е, Господи, чистото цвете.

Но обич и нежност Ти давам без мяра.

Дочувам глас топъл: ”Бъдете! Бъдете!

Живейте живота и имайте вяра!”

 

Камбаните бият. Денят е свещен,

защото днес Господ Иисус се роди!

Ликува възторжен светът сътворен. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...