4 dic 2006, 10:39

рожен 

  Poesía
576 0 6
на сухо дърво окачен
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените

никога нищо не съм разбирал

залепнали дланите
и три пръста
над пръст

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички. Заслужава си определено да отидете там.
    Георги, остави пилотажите на летящите, родени. Останалото е само представа на даден момент. Бъдете!
  • Само едно мога да кажа: висш пилотаж!
    Благодаря за удоволствието!
  • Поздрав!!!
  • Човек трудно разбира нещата и за другите и за себе си...
  • "тишината пищи
    сломена
    от всичките думи
    от грохота на щурците"
    Чувала съм я, познато ми е...
    И много силен финал!!!
  • Не съм била там за съжаление! Силен стих, а финала...там ще замълча!!! Поздрави
Propuestas
: ??:??