4 dic 2006, 10:39

рожен

Poesía

720 0 6

на сухо дърво окачен
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените

никога нищо не съм разбирал

залепнали дланите
и три пръста
над пръст

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bogpan (Божидар Пангелов)

Благодаря на всички. Заслужава си определено да отидете там.
Георги, остави пилотажите на летящите, родени. Останалото е само представа на даден момент. Бъдете!

2006-12-08T08:38:51+02:00
Чинаров (Георги)

Само едно мога да кажа: висш пилотаж!
Благодаря за удоволствието!

2006-12-06T09:22:14+02:00
maraq (Марая)

Поздрав!!!

2006-12-04T12:31:55+02:00
LONTANA (Даша)

Човек трудно разбира нещата и за другите и за себе си...

2006-12-04T12:20:33+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците"
Чувала съм я, познато ми е...
И много силен финал!!!

2006-12-04T11:10:12+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0