Dec 4, 2006, 10:39 AM

рожен

  Poetry
717 0 6
на сухо дърво окачен
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените

никога нищо не съм разбирал

залепнали дланите
и три пръста
над пръст

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички. Заслужава си определено да отидете там.
    Георги, остави пилотажите на летящите, родени. Останалото е само представа на даден момент. Бъдете!
  • Само едно мога да кажа: висш пилотаж!
    Благодаря за удоволствието!
  • Поздрав!!!
  • Човек трудно разбира нещата и за другите и за себе си...
  • "тишината пищи
    сломена
    от всичките думи
    от грохота на щурците"
    Чувала съм я, познато ми е...
    И много силен финал!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...