Dec 4, 2006, 10:39 AM

рожен

  Poetry
718 0 6
на сухо дърво окачен
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените

никога нищо не съм разбирал

залепнали дланите
и три пръста
над пръст

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички. Заслужава си определено да отидете там.
    Георги, остави пилотажите на летящите, родени. Останалото е само представа на даден момент. Бъдете!
  • Само едно мога да кажа: висш пилотаж!
    Благодаря за удоволствието!
  • Поздрав!!!
  • Човек трудно разбира нещата и за другите и за себе си...
  • "тишината пищи
    сломена
    от всичките думи
    от грохота на щурците"
    Чувала съм я, познато ми е...
    И много силен финал!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...