рожен
на сухо дърво окачен
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените
никога нищо не съм разбирал
залепнали дланите
и три пръста
над пръст
виси манастирът
рожен
и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта в вените
никога нищо не съм разбирал
залепнали дланите
и три пръста
над пръст
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
