Романтично

Нощ поръсва с лунен прах земята,

вятърът припява шлагер стар.

Тъжно се усмихва и луната,

самотен във морета свети фар.

Рибарски лодки кротко се поклащат

завързани на пристан опустял.

Всеки лунен лъч с тъга изпращат

изпълнени със болка и печал.

Душата като стар пират се скита

по брега сред морските вълни.

Иска нещо вятъра да пита,

той си крие тайните, мълчи!

Като кадифе е тъмнината,

и притихваш сгушен в нея ти.

С нежни пръсти гали ти косата,

влюбено в ухото ти шепти:

тръгвай с мен, да бъдем само двама

някъде сред морските вълни!

Някъде, където други няма.

Ще сме двама, само аз и ти!

25.08.2021 г.