Романтично
Романтично
Нощ поръсва с лунен прах земята,
вятърът припява шлагер стар.
Тъжно се усмихва и луната,
самотен във морета свети фар.
Рибарски лодки кротко се поклащат
завързани на пристан опустял.
Всеки лунен лъч с тъга изпращат
изпълнени със болка и печал.
Душата като стар пират се скита
по брега сред морските вълни.
Иска нещо вятъра да пита,
той си крие тайните, мълчи!
Като кадифе е тъмнината,
и притихваш сгушен в нея ти.
С нежни пръсти гали ти косата,
влюбено в ухото ти шепти:
тръгвай с мен, да бъдем само двама
някъде сред морските вълни!
Някъде, където други няма.
Ще сме двама, само аз и ти!
25.08.2021 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
