Нощ поръсва с лунен прах земята,
вятърът припява шлагер стар.
Тъжно се усмихва и луната,
самотен във морета свети фар.
Рибарски лодки кротко се поклащат
завързани на пристан опустял.
Всеки лунен лъч с тъга изпращат
изпълнени със болка и печал.
Душата като стар пират се скита
по брега сред морските вълни.
Иска нещо вятъра да пита,
той си крие тайните, мълчи! ...