31 ago 2007, 21:52

Романтично лято

Poesía » Del paisaje

906 0 3

                                         Романтично лято

                      Сгушена в дърветата прошарени,
                         аз мисля за отминалото лято
                      и във очите ми разпалени
                          блестят сълзи от злато...

                      Спомням си лазурното море
                          и дългите следобедни разходки,
                      и тичащото босичко дете
                          по брега, край шарените лодки...

                      Звънецът пак в ушите ми кънти.
                          От лятото не съм го чувала.
                      Прегръщаме се уморени аз и ти...
                          Дали не съм сънувала!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pr0teus (Максим Колев)

Мило и сладко... като истинска приказка... сън... а го разказваш толкова вълшебно...! Пожелавам ти безброй приказни лета, Браво!!

2007-09-04T00:08:03+03:00
lady_rose (Единствена)

писах стихотворението,когато бях 6-ти клас...но си струва да го публикувам...има твърде много спомени...които чакат да излязат на повърхността!

2007-08-31T22:03:50+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Чудесна картина...

2007-08-31T21:56:12+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0