31 авг. 2007 г., 21:52

Романтично лято

907 0 3

                                         Романтично лято

                      Сгушена в дърветата прошарени,
                         аз мисля за отминалото лято
                      и във очите ми разпалени
                          блестят сълзи от злато...


                      Спомням си лазурното море 
                          и дългите следобедни разходки,
                      и тичащото босичко дете
                          по брега, край шарените лодки...


                      Звънецът пак в ушите ми кънти.
                          От лятото не съм го чувала.
                      Прегръщаме се уморени аз и ти...
                          Дали не съм сънувала!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило и сладко... като истинска приказка... сън... а го разказваш толкова вълшебно...! Пожелавам ти безброй приказни лета, Браво!!
  • писах стихотворението,когато бях 6-ти клас...но си струва да го публикувам...има твърде много спомени...които чакат да излязат на повърхността!
  • Чудесна картина...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...