Роса

2 ago 2008, 18:31

Poesía » Filosófica

717 0 3

Роса
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа?
Ние градихме, ние рушихме
природата, всичко, света.
И какво да очакваме тука
за в бъдеще - туй е само роса.
Росата са сълзи, росата е плам
на свидна надежда една,
че сред свят на бетон и студена стомана ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Роса

Искате да прочетете повече?

Propuestas