Роса

Aug 2, 2008, 6:31 PM

Poetry » Phylosophy

716 0 3

Роса
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа?
Ние градихме, ние рушихме
природата, всичко, света.
И какво да очакваме тука
за в бъдеще - туй е само роса.
Росата са сълзи, росата е плам
на свидна надежда една,
че сред свят на бетон и студена стомана ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Роса

Want to read more?

Random works