26 oct 2008, 9:30

Рошавата черна врана

927 0 7
Кацна врана на клонака
и започна тъй да грака,
че я чуха всички в двора
и животните в обора.

,,Вижте го това петле
със опънато вратле,
мъчи се да кукурига,
ала глас не му достига.''

Тъй крещяла тази врана
викала, като съдрана.
Присмехулничка била,
черна, рошава и зла.

Ала ето,една гъска
срещу нея взе да съска:
,,Стига!Стига си крещяла,
че макар да си летяла

нищо, нищичко не знаеш,
ако знаеш, ще се смаеш.''
Ала черната клюкарка,
тази лошава злобарка

рече и едничко: ,,Млък!
Да не чувам вече гък.''
И поклатила главица
каза кротката овчица:

,,Щом порасне хубавец
туй петле ще е певец.
Ти на клона пак ще грачиш,
но от яд сама ще плачеш.''

,,Ех, ще видим'' - рече тя
и накрая отлетя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...