Рошавата черна врана
и започна тъй да грака,
че я чуха всички в двора
и животните в обора.
,,Вижте го това петле
със опънато вратле,
мъчи се да кукурига,
ала глас не му достига.''
Тъй крещяла тази врана
викала, като съдрана.
Присмехулничка била,
черна, рошава и зла.
Ала ето,една гъска
срещу нея взе да съска:
,,Стига!Стига си крещяла,
че макар да си летяла
нищо, нищичко не знаеш,
ако знаеш, ще се смаеш.''
Ала черната клюкарка,
тази лошава злобарка
рече и едничко: ,,Млък!
Да не чувам вече гък.''
И поклатила главица
каза кротката овчица:
,,Щом порасне хубавец
туй петле ще е певец.
Ти на клона пак ще грачиш,
но от яд сама ще плачеш.''
,,Ех, ще видим'' - рече тя
и накрая отлетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
Хареса ми!