26.10.2008 г., 9:30 ч.

Рошавата черна врана 

  Поезия » За деца
698 0 7
Кацна врана на клонака
и започна тъй да грака,
че я чуха всички в двора
и животните в обора.

,,Вижте го това петле
със опънато вратле,
мъчи се да кукурига,
ала глас не му достига.''

Тъй крещяла тази врана
викала, като съдрана.
Присмехулничка била,
черна, рошава и зла.

Ала ето,една гъска
срещу нея взе да съска:
,,Стига!Стига си крещяла,
че макар да си летяла

нищо, нищичко не знаеш,
ако знаеш, ще се смаеш.''
Ала черната клюкарка,
тази лошава злобарка

рече и едничко: ,,Млък!
Да не чувам вече гък.''
И поклатила главица
каза кротката овчица:

,,Щом порасне хубавец
туй петле ще е певец.
Ти на клона пак ще грачиш,
но от яд сама ще плачеш.''

,,Ех, ще видим'' - рече тя
и накрая отлетя.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??