26 окт. 2008 г., 09:30

Рошавата черна врана

919 0 7
Кацна врана на клонака
и започна тъй да грака,
че я чуха всички в двора
и животните в обора.

,,Вижте го това петле
със опънато вратле,
мъчи се да кукурига,
ала глас не му достига.''

Тъй крещяла тази врана
викала, като съдрана.
Присмехулничка била,
черна, рошава и зла.

Ала ето,една гъска
срещу нея взе да съска:
,,Стига!Стига си крещяла,
че макар да си летяла

нищо, нищичко не знаеш,
ако знаеш, ще се смаеш.''
Ала черната клюкарка,
тази лошава злобарка

рече и едничко: ,,Млък!
Да не чувам вече гък.''
И поклатила главица
каза кротката овчица:

,,Щом порасне хубавец
туй петле ще е певец.
Ти на клона пак ще грачиш,
но от яд сама ще плачеш.''

,,Ех, ще видим'' - рече тя
и накрая отлетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...