29 mar 2008, 12:50

Роял съм и не съм

  Poesía
921 0 25

Клавишите в душата ми

раздрани са от чувстване

на теб…

и хладното ти неприсъствие…

Защо избяга

без да искаш връщане,

ме пита уморена самота

от лудото ти търсене…

Тъй дълго свири в мене

твоето безчувствие,

отнесено, безсмислено объркване,

усещане за влюбване,

но за мен бе повече побъркване…

Роял съм и не съм…

ту бяла съм, ту черен абанос,

свири с любов или убий ме

с мъжката си мощ…

Симфонии от обич пазя в себе си…

Да свиря ли?

Ще продължа…

Ще спра, когато секнат в мене силите…

Роял съм и не съм…

 

28.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна ме!Много сила има в стихът ти!!!Браво!!!
  • струните в стомаха ми
    раздрани са от чувстване
    свирят в мен следите ти
    болезнено присъствие
    доял съм и не съм ...
    филийко моя с лютеница
    киселинен дисбаланс
    пия водица
    и гладен все...
    ял съм и все недоял...


    ...или ...

    доял съм и не съм
    във всичките ти полета кравите
    спал съм и не спал
    и тебе питам ..."млякото кво го правиме"



    хареса ми стихотворението ти
  • Какъв роял-направо цяла филлхармония си ти!Поздрави!
  • Аплодисменти,Еми!!!
  • Винаги е удоволствие да те чета! Страхотен стих - страхотен!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...