Роял съм и не съм
Клавишите в душата ми
раздрани са от чувстване
на теб…
и хладното ти неприсъствие…
Защо избяга
без да искаш връщане,
ме пита уморена самота
от лудото ти търсене…
Тъй дълго свири в мене
твоето безчувствие,
отнесено, безсмислено объркване,
усещане за влюбване,
но за мен бе повече побъркване…
Роял съм и не съм…
ту бяла съм, ту черен абанос,
свири с любов или убий ме
с мъжката си мощ…
Симфонии от обич пазя в себе си…
Да свиря ли?
Ще продължа…
Ще спра, когато секнат в мене силите…
Роял съм и не съм…
28.03.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
