28 abr 2005, 18:18

Роза

  Poesía
1.4K 0 2
Розата е моето любимо цвете.
Пленява ме със свойта красота.
Омайва ме с аромата нежен.
Стаена аз прекланям лик в нейните листа.
Така небрежни и красиви,галят моето лице.
А цветът от баграта червена е цвят от рая,
запечатан в моето сърце.
Едно стъбло красиво,
дълго, ала тъй бодливо.
С бодлите свои то я пази
от беди, позори и омрази.
Розата е царско цвете.
Символ е на красота и мощ.
Нейна участ е да става,
доказателство за силни чувства или искрена любов.
И ако някога художник се опита да я нарисува,
едва ли може да я създаде.
Истинската роза е така неповторима
до прозореца в градината расте.
Моето любимо цвете е  различно.
Единствено със своите черти.
А по този, който я откъсне
ще останат кървави следи.
Розата-царица на цветята,
гордо шепне за любов.
Розата-най-хубавото цвете на земята,
през май се ражда в изгрев нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...