Apr 28, 2005, 6:18 PM

Роза

  Poetry
1.4K 0 2
Розата е моето любимо цвете.
Пленява ме със свойта красота.
Омайва ме с аромата нежен.
Стаена аз прекланям лик в нейните листа.
Така небрежни и красиви,галят моето лице.
А цветът от баграта червена е цвят от рая,
запечатан в моето сърце.
Едно стъбло красиво,
дълго, ала тъй бодливо.
С бодлите свои то я пази
от беди, позори и омрази.
Розата е царско цвете.
Символ е на красота и мощ.
Нейна участ е да става,
доказателство за силни чувства или искрена любов.
И ако някога художник се опита да я нарисува,
едва ли може да я създаде.
Истинската роза е така неповторима
до прозореца в градината расте.
Моето любимо цвете е  различно.
Единствено със своите черти.
А по този, който я откъсне
ще останат кървави следи.
Розата-царица на цветята,
гордо шепне за любов.
Розата-най-хубавото цвете на земята,
през май се ражда в изгрев нов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...