20 jul 2016, 21:36

Роза

1.4K 2 12

Вятърът отне

на Розата листата

ароматът я напусна

с росата призори

бодлите, само те останаха

да защитят стеблата

цветове повехнали

с безжизнени очи.

 

Любов угаснала

чувствата обрулени

посегна да погали

розата с ръка

бодлите ù се скриха,

от жеста и учудени

разбраха че ги свързва

общата Съдба.

 

Май,2016

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лора,Руми,Цветелина,Гаврил,Ренета,Светла,Кети,Лили,Мариан,Сеси оценките и коментарите ви са като вечерният морски бриз във Варна.Приятен и освежаващ.Благодаря на всички!
  • О, много хубаво!
  • Да, Гавраиле, любовта придава истинския смисъл на живота, защото, нека още веднъж да си припомним, "Не се гаси туй, що не гасне!" Колко важно е да сме духовно извисени и силни хора, което за пореден път ни доказваш ти чрез своите стихове! Поздрави!
  • Красива роза, но не създадена от тази тленна красота, а от красотата на любовта, както каза Кети. Споделям мнението на коментиралите. Най вече на Руми и Лора. А моето ще добавя: Избрал си един от най- красивите, верни и ясни символи на животът, който се живее в любов!
  • Мъдро, един вид равносметка, харесах много! Защото красотата е тлен, а любовта е вечен живот!!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...