Роза

Поезия » Любовна

1.4K 2 12

Вятърът отне

на Розата листата

ароматът я напусна

с росата призори

бодлите, само те останаха

да защитят стеблата

цветове повехнали

с безжизнени очи.

Любов угаснала

чувствата обрулени

посегна да погали

розата с ръка

бодлите ù се скриха,

от жеста и учудени

разбраха че ги свързва

общата Съдба.

Май,2016

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Лора,Руми,Цветелина,Гаврил,Ренета,Светла,Кети,Лили,Мариан,Сеси оценките и коментарите ви са като вечерният морски бриз във Варна.Приятен и освежаващ.Благодаря на всички!

2016-07-25T17:43:14+03:00
странница (Сеси)

О, много хубаво!

2016-07-21T16:55:22+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Да, Гавраиле, любовта придава истинския смисъл на живота, защото, нека още веднъж да си припомним, "Не се гаси туй, що не гасне!" Колко важно е да сме духовно извисени и силни хора, което за пореден път ни доказваш ти чрез своите стихове! Поздрави!

2016-07-21T14:42:47+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Красива роза, но не създадена от тази тленна красота, а от красотата на любовта, както каза Кети. Споделям мнението на коментиралите. Най вече на Руми и Лора. А моето ще добавя: Избрал си един от най- красивите, верни и ясни символи на животът, който се живее в любов!

2016-07-21T14:07:39+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Мъдро, един вид равносметка, харесах много! Защото красотата е тлен, а любовта е вечен живот!!!!

2016-07-21T13:19:06+03:00