Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
20 июл. 2016 г., 21:36

Роза 

  Поэзия » Любовная
1062 2 12

Вятърът отне

на Розата листата

ароматът я напусна

с росата призори

бодлите, само те останаха

да защитят стеблата

цветове повехнали

с безжизнени очи.

 

Любов угаснала

чувствата обрулени

посегна да погали

розата с ръка

бодлите ù се скриха,

от жеста и учудени

разбраха че ги свързва

общата Съдба.

 

Май,2016

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лора,Руми,Цветелина,Гаврил,Ренета,Светла,Кети,Лили,Мариан,Сеси оценките и коментарите ви са като вечерният морски бриз във Варна.Приятен и освежаващ.Благодаря на всички!
  • О, много хубаво!
  • Да, Гавраиле, любовта придава истинския смисъл на живота, защото, нека още веднъж да си припомним, "Не се гаси туй, що не гасне!" Колко важно е да сме духовно извисени и силни хора, което за пореден път ни доказваш ти чрез своите стихове! Поздрави!
  • Красива роза, но не създадена от тази тленна красота, а от красотата на любовта, както каза Кети. Споделям мнението на коментиралите. Най вече на Руми и Лора. А моето ще добавя: Избрал си един от най- красивите, верни и ясни символи на животът, който се живее в любов!
  • Мъдро, един вид равносметка, харесах много! Защото красотата е тлен, а любовта е вечен живот!!!!
  • Много хубаво...
  • Каква "Роза" само! Поздрав Гавраиле, красиво е!
  • Много е красиво...
  • Те най-различни са...
    Едните се запомнят с аромата,
    а другите ги помниш със бодлите...

    Поздрави!
  • Много, много, много е добро, Поздравявам те!
  • Любовта и розите... колко общо има между тях!
    Винаги пишеш нежни и чувствени стихове, а тъгата, която се долавя им придава една загадъчност, която не мога да обясня! Поздрав, Гавраил!
  • Винаги ми е харесвала образа на розата като сравнение и метафора..., тук в тези стихове е великолепен. Развълнува ме!
Предложения
: ??:??