23 ago 2018, 0:14

Роза 

  Poesía » Del paisaje, Otra
544 5 8

Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –

бяла и жълта, розова, червена.

Лъчите слънчеви по теб разляти,

изпълват и стъблата ти в зелено.

 

С тъй дъхаво ухание преливаш

и щедро го даряваш на земята.

Ти кадифена красота разливаш

и ценно ма́сло – също като злато.

 

Но най-щастливи правиш ни душите –

свидетел си на съкровени думи.

Любов и страсти, порив на мечтите –

съпътстваш всичките ни чувства луди.

 

А не случайно и бодли ти даде,

творецът – той припомня ни урока,

че мит е непрестанната наслада –

с бодил ни мушва стъпим ли в порока!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??