Роза
Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш
и щедро го даряваш на земята.
Ти кадифена красота разливаш
и ценно ма́сло – също като злато.
Но най-щастливи правиш ни душите –
свидетел си на съкровени думи.
Любов и страсти, порив на мечтите –
съпътстваш всичките ни чувства луди.
А не случайно и бодли ти даде,
творецът – той припомня ни урока,
че мит е непрестанната наслада –
с бодил ни мушва стъпим ли в порока!
© Данаил Таков All rights reserved.
