Човек (Анна Станоева)
190 4916
9 jun 2007, 13:33

Роза без бодли 

  Poesía
1403 0 8

                                     Как искам да съм роза без бодли,
                                     с  ухание, което упоява,
                                     да спра дори и благородните лъжи,
                                     за да не може никой да ме укорява.

                                     Да спра да правя вечно грешки,
                                     с които всичко да обърквам,
                                     да се държа със всички по-човешки
                                     и каши повече да не забърквам.

                                     Но как да бъда по-добра,
                                     като това си е природа!?
                                     Човек  ли  си, тогаз остА
                                     около теб върти се по неволя.

                                     Творецът, тъй създал ни е отвеки,
                                     да браним се чрез нашите бодли
                                     и зли и лоши сме със всеки,
                                     който опита да ни промени.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Ани! Изразила си ме перфектно Винаги подарявам рози без бодли Стиховете ти са прекрасни. Благодаря за тях Ани
  • Хубаво
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Че без бодли за къде сме, Ани!?
    Поздравиии!
  • Браво,мила Ани!
    Прекрасен стих,мила!
    Отличен+усмивка,мила!
  • Ех, ами то май сме като таралежите - и да искаме да се прегърнем,
    с бодлите си все се бодем!
    Но ние... сме Човеци все пак, нали?
    Браво, Ани!
  • Не се променяй Ани!
    В бодлите ни е чара!
    Привет!

  • защо да се променяш? ти си ЧОВЕК.

    и аз все от понеделник
    си обещавам да съм по-добра

    а някой път- да съм по-лоша.

    поздрав!

Propuestas
: ??:??