9 jun 2007, 13:33

Роза без бодли

  Poesía
1.7K 0 8

                                     Как искам да съм роза без бодли,
                                     с  ухание, което упоява,
                                     да спра дори и благородните лъжи,
                                     за да не може никой да ме укорява.

                                     Да спра да правя вечно грешки,
                                     с които всичко да обърквам,
                                     да се държа със всички по-човешки
                                     и каши повече да не забърквам.

                                     Но как да бъда по-добра,
                                     като това си е природа!?
                                     Човек  ли  си, тогаз остА
                                     около теб върти се по неволя.

                                     Творецът, тъй създал ни е отвеки,
                                     да браним се чрез нашите бодли
                                     и зли и лоши сме със всеки,
                                     който опита да ни промени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...