9.06.2007 г., 13:33

Роза без бодли

1.7K 0 8

                                     Как искам да съм роза без бодли,
                                     с  ухание, което упоява,
                                     да спра дори и благородните лъжи,
                                     за да не може никой да ме укорява.

                                     Да спра да правя вечно грешки,
                                     с които всичко да обърквам,
                                     да се държа със всички по-човешки
                                     и каши повече да не забърквам.

                                     Но как да бъда по-добра,
                                     като това си е природа!?
                                     Човек  ли  си, тогаз остА
                                     около теб върти се по неволя.

                                     Творецът, тъй създал ни е отвеки,
                                     да браним се чрез нашите бодли
                                     и зли и лоши сме със всеки,
                                     който опита да ни промени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...