Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
Листата и да не капят,
тя да не пропадне..
Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
както хората правят с моето сърце.
В моята роза вече няма място за бодли,
опитай се да я откъснеш,
тя няма да изгори.
Дори да се опитваш,
по-добре спри...
Ще се убодеш,
дори само да я докоснеш
и нищо няма да пожънеш.
Копнежът за тази роза е голям, знам,
но на никого няма да я дам,
тя измина пожари и реки,
тя измина омраза и болка,
затова в момента е толкова жестока.
Обичай тази роза, но от далече,
защото няма смисъл вече.
Красотата и се вихри, знам,
но няма да усетиш нищо дори да я дам.
Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли,
но повярвай ми, нея ще я заболи,
защото тя красива не е толкова,
листата си гори.
© Теодора Компанска Todos los derechos reservados
Листата и да не капят,
тя да не пропадне..
Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
както хората правят с моето сърце.”
Много силно произведение а прекрасно послание.