18 ago 2023, 9:42

Роза без бодли

  Poesía » Otra
472 1 1

Някога виждал ли си роза без бодли?

Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.

 

Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
Листата и да не капят,
тя да не пропадне..
Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
както хората правят с моето сърце.

 

В моята роза вече няма място за бодли,
опитай се да я откъснеш,
тя няма да изгори.
Дори да се опитваш,
по-добре спри...
Ще се убодеш,
дори само да я докоснеш
и нищо няма да пожънеш.
Копнежът за тази роза е голям, знам,
но на никого няма да я дам,
тя измина пожари и реки,
тя измина омраза и болка,
затова в момента е толкова жестока.
Обичай тази роза, но от далече,
защото няма смисъл вече.
Красотата и се вихри, знам,
но няма да усетиш нищо дори да я дам.

 

Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли,
но повярвай ми, нея ще я заболи,
защото тя красива не е толкова,
листата си гори.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • “ Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
    Листата и да не капят,
    тя да не пропадне..
    Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
    както хората правят с моето сърце.”

    Много силно произведение а прекрасно послание.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...