18 авг. 2023 г., 09:42

Роза без бодли

467 1 1

Някога виждал ли си роза без бодли?

Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.

 

Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
Листата и да не капят,
тя да не пропадне..
Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
както хората правят с моето сърце.

 

В моята роза вече няма място за бодли,
опитай се да я откъснеш,
тя няма да изгори.
Дори да се опитваш,
по-добре спри...
Ще се убодеш,
дори само да я докоснеш
и нищо няма да пожънеш.
Копнежът за тази роза е голям, знам,
но на никого няма да я дам,
тя измина пожари и реки,
тя измина омраза и болка,
затова в момента е толкова жестока.
Обичай тази роза, но от далече,
защото няма смисъл вече.
Красотата и се вихри, знам,
но няма да усетиш нищо дори да я дам.

 

Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли,
но повярвай ми, нея ще я заболи,
защото тя красива не е толкова,
листата си гори.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “ Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
    Листата и да не капят,
    тя да не пропадне..
    Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
    както хората правят с моето сърце.”

    Много силно произведение а прекрасно послание.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...