18.08.2023 г., 9:42

Роза без бодли

468 1 1

Някога виждал ли си роза без бодли?

Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.

 

Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
Листата и да не капят,
тя да не пропадне..
Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
както хората правят с моето сърце.

 

В моята роза вече няма място за бодли,
опитай се да я откъснеш,
тя няма да изгори.
Дори да се опитваш,
по-добре спри...
Ще се убодеш,
дори само да я докоснеш
и нищо няма да пожънеш.
Копнежът за тази роза е голям, знам,
но на никого няма да я дам,
тя измина пожари и реки,
тя измина омраза и болка,
затова в момента е толкова жестока.
Обичай тази роза, но от далече,
защото няма смисъл вече.
Красотата и се вихри, знам,
но няма да усетиш нищо дори да я дам.

 

Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли,
но повярвай ми, нея ще я заболи,
защото тя красива не е толкова,
листата си гори.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • “ Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне?
    Листата и да не капят,
    тя да не пропадне..
    Защо да откъсваш нещо красиво и то да умре,
    както хората правят с моето сърце.”

    Много силно произведение а прекрасно послание.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...