14 feb 2009, 11:28

Роза за празника на влюбените

2.6K 0 17
Ден на обич, седмици, месеци, години!
Животът е картина на влюбени сърца.
В плен на слънцето мигове незабравими
зареждат със топлина човешката душа.

И днес ще ти повторя колко те обичам,
но думите нямат вечната могъща сила
на чувството, което и без да се изрича
говори, че за мен си музика най-мила.

Ти си жената - Вселена от прегръдки,
океан от неотразима любовна светлина.
Отпиваме заедно щастие на едри глътки,
наш верен спътник си остава радостта.

Вечер се превръщаш в сребърна луна,
гальовна и загадъчно превъплътена.
С лъчите си прогонваш всяка тъмнина,
песента ти на сърцето ми е посветена.

След нея чудодейни извори откриваме,
в отблясъци златисти ражда се денят.
С мечтите си сияещи света покриваме,
в нощите над нас звездите тихо бдят.

Ще си останеш вечно моята любима,
родена и предречена от Бог за мен.
Поема за чувствата ни винаги ще има,
докато се будя от любов свята озарен.

И розата за теб ще е една, а не букет.
Единствена като обичта в твоите очи,
символ на най-нежни усмивки безчет.
От нея ще усетиш как сърцето ми гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...