Роза за празника на влюбените
Животът е картина на влюбени сърца.
В плен на слънцето мигове незабравими
зареждат със топлина човешката душа.
И днес ще ти повторя колко те обичам,
но думите нямат вечната могъща сила
на чувството, което и без да се изрича
говори, че за мен си музика най-мила.
Ти си жената - Вселена от прегръдки,
океан от неотразима любовна светлина.
Отпиваме заедно щастие на едри глътки,
наш верен спътник си остава радостта.
Вечер се превръщаш в сребърна луна,
гальовна и загадъчно превъплътена.
С лъчите си прогонваш всяка тъмнина,
песента ти на сърцето ми е посветена.
След нея чудодейни извори откриваме,
в отблясъци златисти ражда се денят.
С мечтите си сияещи света покриваме,
в нощите над нас звездите тихо бдят.
Ще си останеш вечно моята любима,
родена и предречена от Бог за мен.
Поема за чувствата ни винаги ще има,
докато се будя от любов свята озарен.
И розата за теб ще е една, а не букет.
Единствена като обичта в твоите очи,
символ на най-нежни усмивки безчет.
От нея ще усетиш как сърцето ми гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
