27 mar 2008, 8:27

Розата

7.6K 0 18
 

Не я откъсвай, синко,

ще боли!

И нея ще боли,

и тебе също.

Порадвай и се,

после си тръгни!

Тя просто не понася

груби пръсти.

 

Чаровна и по форма, и по цвят -

способна е

с дъха си да влудява.

Незабравим,

божествен аромат

и... остра болка,

под гърдите - вляво.

 

Човешка болка,

преродена в цвете.

Животрептяща нежност.

Красота!

Ще има кръв

не само по ръцете,

когато се докосваш

до мечта.

 

Не я оставяй, синко!

Откъсни я!

И после

и  се радвай до полуда.

В живота има

някаква магия -

и не боли,

когато вярваш в чудо.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте, Александър,

    Написах ви вчера лично съобщение, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в Eurochicago.com.

    Моля, отговорете ми дали сте съгласен с тази публикация.

    Ако се забавите с отговора, на мястото на вашето стихотворение може да бъде публикувано стихотворение от друг автор.

    С най-добри пожелания,

    Мариана Христова
    редактор на изданието
  • "Човешка болка,
    преродена в цвете."

    Бездумна съм. За дълго!
    НАЙ-НАЙ!!!

  • Ще има кръв
    не само по ръцете,
    когато се докосваш
    до мечта.
    ...
    В живота има
    някаква магия -
    и не боли,
    когато вярваш в чудо.
    * * *
    Любимото ми стихотворение от теб!!!
    Поздрав!!!!!!!!!!
  • Ще те чета, а ти пиши!
    Благодаря за удовостието от прочетеното!
  • Човешка болка,

    преродена в цвете.

    Животрептяща нежност.

    Красота!

    Ще има кръв

    не само по ръцете,

    когато се докосваш

    до мечта.

    Колко истина и красота!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...