9 sept 2006, 14:28

Рози 

  Poesía
1323 0 2
Рози

Гасна.
Кротко.
На земята.
Сред мръсотията.
Само боклукчията идва.
Усмихва се и не ме взима.
Нито живота ми.
Угарка съм.
От вятъра се разпилявам.
Дъждът ме вози из локвите.
Слънцето ме заравя в калта.
Нека никнат после рози.

© Красимира Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??