Рози

4 ago 2011, 12:16

Poesía » Otra

813 0 3

Откъснах я - последна роза,

самичка в цялата леха.

Бе клюмнала -

в нехайна поза,

измръзнала от самота.

Но аз с любов поех дъха ù.

Какъв чудесен аромат!

Излъчва нежност

и ухае,

с надежда да я оценят.

Притиснах си я до гърдите

и стоплих я с добри ръце.

А тя -

забравила бедите,

разцъфна в моето сърце...

О, скъпи ми са първи рози,

напъпили през пролетта!

Но дваж по-скъпа

ми е тази,

дочакала ме - в есента!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.