Рози
Откъснах я - последна роза,
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота.
Но аз с любов поех дъха ù.
Какъв чудесен аромат!
Излъчва нежност
и ухае,
с надежда да я оценят.
Притиснах си я до гърдите
и стоплих я с добри ръце.
А тя -
забравила бедите,
разцъфна в моето сърце...
О, скъпи ми са първи рози,
напъпили през пролетта!
Но дваж по-скъпа
ми е тази,
дочакала ме - в есента!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
