Откъснах я - последна роза,
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота.
Но аз с любов поех дъха ù.
Какъв чудесен аромат!
Излъчва нежност
и ухае,
с надежда да я оценят.
Притиснах си я до гърдите
и стоплих я с добри ръце.
А тя -
забравила бедите,
разцъфна в моето сърце...
О, скъпи ми са първи рози,
напъпили през пролетта!
Но дваж по-скъпа
ми е тази,
дочакала ме - в есента!
© Славка Любенова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
