Рози без бодли

17 feb 2008, 12:30

Poesía

887 0 25

Море от чувства в сърцето ми
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра.
Изгревът свенливо ме
събужда
с мелодия позната на деня.
В дует ме нежно тя отпуска
и с усмивка съм готова за света.
Косачи сутрешно в мене
пеят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Рози без бодли

Искате да прочетете повече?

Propuestas