Рози без бодли

Feb 17, 2008, 12:30 PM

Poetry

884 0 25

Море от чувства в сърцето ми
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра.
Изгревът свенливо ме
събужда
с мелодия позната на деня.
В дует ме нежно тя отпуска
и с усмивка съм готова за света.
Косачи сутрешно в мене
пеят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Рози без бодли

Want to read more?

Random works