Море от чувства в сърцето ми
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра.
Изгревът свенливо ме
събужда
с мелодия позната на деня.
В дует ме нежно тя отпуска
и с усмивка съм готова за света.
Косачи сутрешно в мене
пеят,
оглозгали до спомен самотата.
И рози без бодли в мен виреят,
целуващи любезно тишината.
© Пламена Добрева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
