Рози без бодли
Море от чувства в сърцето ми
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра.
Изгревът свенливо ме
събужда
с мелодия позната на деня.
В дует ме нежно тя отпуска
и с усмивка съм готова за света.
Косачи сутрешно в мене
пеят,
оглозгали до спомен самотата.
И рози без бодли в мен виреят,
целуващи любезно тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
