С теб всичко си замина…
Заминаха мечтите,
заминаха щастливите дни,
заминаха си розите,
изпращани с любов…
Заминах и аз,
заминах към едното нищо,
към пъкления Ад…
Сърцето стана прах,
сълзите все още не спират…
Защо замина?
Защо ме остави?
А казваше - не съм като другите.
Защо ми даваше надежди,
след като ги отне?
Защо ме остави, като изгорял розов храст?
© Добрин Добрев Todos los derechos reservados