Apr 6, 2014, 6:56 PM

Розовия храст

  Poetry » Love
859 0 1

С теб всичко си замина…

Заминаха мечтите,

заминаха щастливите дни,

заминаха си розите,

изпращани с любов…

 

Заминах и аз,

заминах към едното нищо,

към пъкления Ад…

Сърцето стана прах,

сълзите все още не спират…

 

Защо замина?

Защо ме остави?

А казваше - не съм като другите.

Защо ми даваше надежди,

след като ги отне?

 

Защо ме остави, като  изгорял розов храст?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирам вложената емоция, но според мен може и по-добре.Нищо лично Пробвай с някое друго

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...