6.04.2014 г., 18:56

Розовия храст

861 0 1

С теб всичко си замина…

Заминаха мечтите,

заминаха щастливите дни,

заминаха си розите,

изпращани с любов…

 

Заминах и аз,

заминах към едното нищо,

към пъкления Ад…

Сърцето стана прах,

сълзите все още не спират…

 

Защо замина?

Защо ме остави?

А казваше - не съм като другите.

Защо ми даваше надежди,

след като ги отне?

 

Защо ме остави, като  изгорял розов храст?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам вложената емоция, но според мен може и по-добре.Нищо лично Пробвай с някое друго

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...