Розовия храст
С теб всичко си замина…
Заминаха мечтите,
заминаха щастливите дни,
заминаха си розите,
изпращани с любов…
Заминах и аз,
заминах към едното нищо,
към пъкления Ад…
Сърцето стана прах,
сълзите все още не спират…
Защо замина?
Защо ме остави?
А казваше - не съм като другите.
Защо ми даваше надежди,
след като ги отне?
Защо ме остави, като изгорял розов храст?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Добрев Всички права запазени
Пробвай с някое друго