3 dic 2011, 22:51

Рубаи

  Poesía
718 0 3

Все на път те стига мрака

хладен, горд, тъмно сияеш,

но погалиш ли косата огнена,

със сламка до мен ще грееш.

 

          * * *

Самотна живее в пълна къща,

огън пали и глад утолява,

фитил угаснал, светлина самотна,

а иска съмването да започва.

 

          * * *

Гоня съня нощем, мили,

та за теб да мисля,

за него  копнея, пиле,

но в съня ми те няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с усещане за тъга...
    много истинно и съкровено написано,
    Дима...най-сърдечно..
  • ...малко са ми различни за рубай...

    "Приятели, когато с весел смях
    приседнете до масата без страх,
    спомнете си за мен и обърнете чаша
    на мястото, където аз седях"
    Омар Хайям
  • Тъжно ,но харесах!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...