3 dic 2011, 22:51

Рубаи

  Poesía
719 0 3

Все на път те стига мрака

хладен, горд, тъмно сияеш,

но погалиш ли косата огнена,

със сламка до мен ще грееш.

 

          * * *

Самотна живее в пълна къща,

огън пали и глад утолява,

фитил угаснал, светлина самотна,

а иска съмването да започва.

 

          * * *

Гоня съня нощем, мили,

та за теб да мисля,

за него  копнея, пиле,

но в съня ми те няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с усещане за тъга...
    много истинно и съкровено написано,
    Дима...най-сърдечно..
  • ...малко са ми различни за рубай...

    "Приятели, когато с весел смях
    приседнете до масата без страх,
    спомнете си за мен и обърнете чаша
    на мястото, където аз седях"
    Омар Хайям
  • Тъжно ,но харесах!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...