Рубаи

Поезия

721 0 3

Все на път те стига мрака

хладен, горд, тъмно сияеш,

но погалиш ли косата огнена,

със сламка до мен ще грееш.

* * *

Самотна живее в пълна къща,

огън пали и глад утолява,

фитил угаснал, светлина самотна,

а иска съмването да започва.

* * *

Гоня съня нощем, мили,

та за теб да мисля,

за него копнея, пиле,

но в съня ми те няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

с усещане за тъга...
много истинно и съкровено написано,
Дима...най-сърдечно..

2011-12-06T10:28:34+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

...малко са ми различни за рубай...

"Приятели, когато с весел смях
приседнете до масата без страх,
спомнете си за мен и обърнете чаша
на мястото, където аз седях"
Омар Хайям

2011-12-04T10:16:48+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Тъжно ,но харесах!Поздрав!

2011-12-04T10:08:39+02:00