3 дек. 2011 г., 22:51

Рубаи 

  Поэзия
529 0 3

Все на път те стига мрака

хладен, горд, тъмно сияеш,

но погалиш ли косата огнена,

със сламка до мен ще грееш.

 

          * * *

Самотна живее в пълна къща,

огън пали и глад утолява,

фитил угаснал, светлина самотна,

а иска съмването да започва.

 

          * * *

Гоня съня нощем, мили,

та за теб да мисля,

за него  копнея, пиле,

но в съня ми те няма.

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • с усещане за тъга...
    много истинно и съкровено написано,
    Дима...най-сърдечно..
  • ...малко са ми различни за рубай...

    "Приятели, когато с весел смях
    приседнете до масата без страх,
    спомнете си за мен и обърнете чаша
    на мястото, където аз седях"
    Омар Хайям
  • Тъжно ,но харесах!Поздрав!
Предложения
: ??:??