3 дек. 2011 г., 22:51

Рубаи

724 0 3

Все на път те стига мрака

хладен, горд, тъмно сияеш,

но погалиш ли косата огнена,

със сламка до мен ще грееш.

 

          * * *

Самотна живее в пълна къща,

огън пали и глад утолява,

фитил угаснал, светлина самотна,

а иска съмването да започва.

 

          * * *

Гоня съня нощем, мили,

та за теб да мисля,

за него  копнея, пиле,

но в съня ми те няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с усещане за тъга...
    много истинно и съкровено написано,
    Дима...най-сърдечно..
  • ...малко са ми различни за рубай...

    "Приятели, когато с весел смях
    приседнете до масата без страх,
    спомнете си за мен и обърнете чаша
    на мястото, където аз седях"
    Омар Хайям
  • Тъжно ,но харесах!Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...