Все на път те стига мрака
хладен, горд, тъмно сияеш,
но погалиш ли косата огнена,
със сламка до мен ще грееш.
* * *
Самотна живее в пълна къща,
огън пали и глад утолява,
фитил угаснал, светлина самотна,
а иска съмването да започва.
* * *
Гоня съня нощем, мили,
та за теб да мисля,
за него копнея, пиле,
но в съня ми те няма.
© Дима All rights reserved.
много истинно и съкровено написано,
Дима...най-сърдечно..